Открийте своя идеален телефон
c Phone.ma

Име на компанията-производител на устройството.

Наименование на модела на устройството.

Информация за широчината - взема се предвид хоризонталната страна на устройството при стандартната му ориентация за употреба.

Информация за височината - взема се предвид вертикалната страна на устройството при стандартната му ориентация за употреба.

Информация за дебелината на устройството, представена в различни мерни единици.

Информация за теглото на устройството, представена в различни мерни единици.

Приблизителен обем на устройството, изчислен на базата на размерите, предоставени от производителя. Отнася се за устройства с форма на правоъгълен паралелепипед.

Информация за цветовете, в които устройството се предлага на пазара.

Материали, използвани при изработката на корпуса на устройството.

Информация за типа и размера (форм фактора) на SIM картата, използвана в устройството.

Информация за броя SIM карти, които устройството поддържа.

Информация за някои от характеристиките на SIM картата(-ите) на устройството.

GSM (Global System for Mobile Communications) е разработена, за да замени аналоговата мобилна мрежа (1G). Поради тази причина GSM много често е наричана и 2G мобилна мрежа. Тя е подобрена с добавянето на GPRS (General Packet Radio Services), а по-късно и на EDGE (Enhanced Data rates for GSM Evolution) технологията.

UMTS е съкращение на Universal Mobile Telecommunications System. Базирана е на GSM стандарта и спада към 3G мобилните мрежи. Разработена е от 3GPP и най-голямото ѝ предимство е предоставянето на по-голяма скорост и спектрална ефективност, дължащи се на W-CDMA технологията.

LTE се определя като технология от четвърто поколение (4G). Разработена е от 3GPP на базата на GSM/EDGE и UMTS/HSPA с цел увеличаване капацитета и скоростта на безжичните мобилни мрежи. Последващо развитие на технологията се нарича LTE Advanced.

Съществуват няколко технологии, подобряващи работата на мобилните мрежи главно чрез увеличаване на скоростта на пренос на данни. Информация за комуникационните технологии, поддържани от устройството и поддържаните скорости на трансфер.

Информация за операционната система използвана от устройството, както и нейната версия.

Едночиповата система (SoC) интегрира различни хардуерни компоненти като процесор, графичен ускорител, памет, периферия, интерфейси и др., както и софтуер, необходим за функционирането им.

Информация за технологичния процес, по който е произведен чипа. Стойността в нанометри отразява половината от разстоянието между елементите в процесора.

Процесорът (CPU) на мобилното устройство има за основна функция да интерпретира и изпълнява инструкции, съдържащи се в софтуерните приложения.

Разрядността (битовете) на процесора се определя от размера (в битове) на регистрите, адресните шини и шините за данни. 64-битовите процесори имат по-добра производителност от 32-битовите, които от своя страна са по-производителни от 16-битовите процесори.

Инструкциите са команди, посредством които софтуерът задава/управлява работата на процесора. Информация за архитектурата/наборът от инструкции (ISA), които процесорът може да изпълнява.

Кеш паметта се използва от процесора, за да се намали времето за достъп до по-често използвани данни и инструкции. L1 (level 1) кеш паметта e с малък обем и работи много по-бързо както от системната памет, така и от останалите нива кеш. Ако процесорът не открие търсените данни в L1, той продължава да ги търси в L2 кеш паметта. При някои процесори това търсене се извършва едновременно в L1 и L2.

L2 (level 2) кеш паметта е по-бавна от L1, но за сметка на това е с по-голям капацитет, позволяващ кеширането на повече данни. Тя също като L1 е много по-бърза от системната памет (RAM). Ако процесорът не намери търсените данни в L2, той продължава да ги търси в L3 кеш паметта (ако е налична такава) или в RAM паметта.

Ядрото на процесора изпълнява софтуерните инструкции. Съществуват процесори с едно, две и повече ядра. Наличието на повече ядра увеличава производителността, позволявайки паралелно изпълнение на множество инструкции.

Тактовата честота на процесора описва скоростта му посредством цикли в секунда. Измерва се в мегахерци (MHz) или гигахерци (GHz).

Графичният ускорител/процесор (GPU) обработва изчисленията за различни 2D/3D графични приложения. В мобилните устройства се използва най-вече от игрите, потребителският интерфейс, видео приложенията и др.

Подобно на процесора, графичният ускорител се състои от няколко работни части, които се наричат ядра. Те обработват графичните изчисления на различни приложения.

Скоростта на работа е тактовата честота на графичния ускорител, която се измерва с мегахерци (MHz) или гигахерци (GHz).

Оперативната памет (RAM) се използва от операционната система и всички инсталирани приложения. Данните, съхранявани в RAM паметта, се губят, след като устройството бъде изключено или рестартирано.

Информация за типа оперативна памет (RAM), използван от устройството.

Информация за броя канали на оперативната памет, интегрирани в едночиповата система (SoC). Наличието на повече канали означава, че скоростта на пренос на данни е по-висока.

Честотата на оперативната памет определя нейното бързодействие и по-конкретно скоростта, с която се пишат/четат данни в/от паметта.

Информация за капацитета на вградената памет, с която устройството се предлага. Често даден модел се предлага във варианти с различен капацитет на вградената памет.

Една от основните характеристики на дисплея е технологията, по която е изработен и от която пряко зависи качеството, с което се изобразява информацията.

При мобилните устройства големината на дисплея се изразява посредством дължината на неговия диагонал, измерена в инчове.

Приблизителна широчина на дисплея

Приблизителна височина на дисплея

Съотношение между размерите на дългата и късата страна на дисплея

Резолюцията на дисплея показва броя на пикселите по вертикала и хоризонтала на екрана. По-високата резолюция означава по-добър детайл на изображението.

Информация за броя пиксели на сантиметър или инч от дисплея. По-високата плътност позволява информацията на дисплея да бъде показвана с по-добър детайл.

Дълбочината на цвета на дисплея отразява общия брой битове, използван при цветовите компоненти на всеки пиксел. Информация за максималния брой цветове, които дисплеят може да покаже.

Приблизителната площ, която екранът заема от лицевата страна на устройството, изразена в проценти.

Информация за други функции и характеристики на дисплея.

Сензорите са различни по тип и предназначение и повишават цялостната функционалност на устройството, в което са интегрирани.

Информация за типа на сензорa на камерата. Едни от най-широко използваните типове сензори в камерите на мобилни устройства са CMOS, BSI, ISOCELL и др.

Информация за размерите на сензора на основната камера. Обикновено камерите с по-голям сензор и по-малка гъстота на пиксела предлагат по-добро качество на изображението въпреки по-ниската резолюция.

Пикселите, обикновено, се измерват в микрони. По-големите пиксели са способни да запишат повече светлина и съответно предлагат по-добро качество при снимане при ниска осветеност и по-широк динамичен обхват в сравнение с по-малките пиксели. От друга страна, по-малките пиксели позволяват да се увеличи разделителната способност при запазване на същия размер на сензора.

Кроп факторът е съотношението между размерите на пълнокадров сензор (36 х 24 мм, който се равнява на кадъра на стандартен 35 мм филм) и размерите на фотосензора на устройството. Посоченото число представлява съотношението на диагоналите на пълнокадров сензор (43.3 мм) и на фотосензора на конкретното устройство.

Светлосилата (позната и като бленда, апертура или f-число) е показател за размера на отвора на диафрагмата на лещата, който контролира количеството светлина, което достига до сензора. Колкото по-ниско е f-числото, толкова по-голям е отворът на диафрагмата и толкова повече светлина достига до сензора. Обикновено се посочва f-числото, съответстващо на максималния възможен отвор на диафрагмата.

Задните камери на мобилните устройства ползват основно LED светкавици. Те може да са в конфигурации с една, две или повече светлини и да варират по форма.

Една от основните характеристики на камерите е разделителната способност на снимките. Тя представлява броят пиксели по хоризонтала и вертикала на изображението. За улеснение, производителите на смартфони често указват резолюцията в мегапилсели, като така се обозначава приблизителният брой на пикселите в милиони.

Информация за максималната разделителна способност на видеото, която камерата може да записва.

Информация за максималната скорост на запис (кадри в секунда, fps) поддържана от камерата при максимална разделителна способност. Някои от най-основните скорости на видео запис са 24 fps, 25 fps, 30 fps, 60 fps.

Информация за допълнителни софтуерни и хардуерни характеристики на задната камера.

Светлосилата (позната и като бленда, апертура или f-число) е показател за размера на отвора на диафрагмата на лещата, който контролира количеството светлина, което достига до сензора. Колкото по-ниско е f-числото, толкова по-голям е отворът на диафрагмата и толкова повече светлина достига до сензора. Обикновено се посочва f-числото, съответстващо на максималния възможен отвор на диафрагмата.

Зрителното поле показва каква част от сцената пред камерата ще бъде заснета. To зависи не само от фокусното разстояние, но и от размера на сензора. Може да се изчисли чрез зрителния ъгъл на оптиката и кроп фактора на сензора. Зрителният ъгъл е ъгълът между двете най-отдалечени по диагонал точки на кадъра.

Информация за броя оптични елементи (лещи) на камерата.

Една от основните характеристики на камерите е разделителната способност на снимките. Тя представлява броят пиксели по хоризонтала и вертикала на изображението. За улеснение, производителите на смартфони често указват резолюцията в мегапилсели, като така се обозначава приблизителният брой на пикселите в милиони.

Информация за максималната разделителна способност на видеото, която камерата може да записва.

Информация за максималната скорост на запис (кадри в секунда, fps) поддържана от камерата при максимална разделителна способност. Някои от най-основните скорости на видео запис са 24 fps, 25 fps, 30 fps, 60 fps.

Високоговорителят е устройство, което възпроизвежда различни звуци като музика, обаждания, мелодии на звънене и др. Информация за типа говорители, използвани от устройството.

Информация дали устройството има радио или не.

Позиционирането се осъществява чрез различни сателитни навигационни системи, които проследяват автономната гео-пространствена позиция на устройството, което ги поддържа. Най-често използваните сателитни навигационни системи са GPS и GLONASS. Съществуват и не-сателитни технологии за локализиране на мобилни устройства като EOTD, Enhanced 911, GSM Cell ID.

Wi-Fi комуникацията между устройствата се осъществява чрез стандартите от IEEE 802.11. Някои устройства имат възможността да служат като Wi-Fi Hotspot, осигурявайки интернет достъп за други устройства. Wi-Fi Direct (Wi-Fi P2P) е друг полезен стандарт, позволяващ на устройствата да комуникират помежду си без да има нужда от безжична точка на достъп (WAP).

Съществуват няколко версии на Bluetooth, като всяка следваща подобрява скоростта на връзката, обхвата, по-лесното откриване и свързване на устройствата. Информация за Bluetooth версията на устройството.

Bluetooth използва различни профили и протоколи, осигуряващи по-бърз обмен на данни, пестене на енергия, подобрена откриваемост на устройства, и др. Някои от тези профили и протоколи, които устройството поддържа, са показани тук.

Съществуват няколко типа USB конектори: стандартен, мини, микро, On-The-Go и др. Тип конектор, използван от устройството.

USB стандартът има няколко версии: USB 1.0 (1996), USB 2.0 (2000), USB 3.0 (2008), и т.н. С всяка следваща версия скоростта на пренос на данни се увеличава.

USB интерфейсът в мобилните устройства може да се използва за различни цели като зареждане на батерията, използване на устройството като mass storage, host, и т.н.

Информация дали устройството е оборудвано с 3.5 мм аудио жак.

Информация за едни от най-използваните технологии за свързване, поддържани от устройството.

Информация относно някои от основните характеристики и стандарти, поддържани от браузъра на устройството.

Списък с някои от по-основните аудио файлови формати и кодеци, стандартно поддържани от устройството.

Списък с някои от по-основните видео файлови формати и кодеци, стандартно поддържани от устройството.

Капацитетът на батерията показва максималният заряд, който тя е способна да съхрани, измерен в милиампер часа.

Типът на батерията се определя от нейната структура и по-точно - от използваните химикали. Съществуват различни типове батерии, като едни от най-използваните в мобилните устройства са литиево-йонните и литиево-йон-полимерните батерии.

Времето на разговор в 2G е периодът от време, за който зарядът на батерията се изразходва напълно при непрекъснат разговор в 2G мрежа.

Времето в режим на готовност в 2G е периодът от време, за който зарядът на батерията се изразходва напълно, когато устройството е в режим на готовност (stand-by), свързано към 2G мрежа.

Времето на разговор в 3G е периодът от време, за който зарядът на батерията се изразходва напълно при непрекъснат разговор в 3G мрежа.

Времето в режим на готовност в 3G е периодът от време, за който зарядът на батерията се изразходва напълно, когато устройството е в режим на готовност (stand-by), свързано към 3G мрежа.

Информация за други характеристики на батерията на устройството.

SAR стойността показва максималното количество електромагнитна радиация, на която тялото е изложено, когато мобилното устройство се държи до ухото в позиция за разговор. В Европа максималната допустима SAR стойност за мобилни устройства, е ограничена до 2 W/кг за 10 грама човешка тъкан. Този стандарт е установен от CENELEC в синхрон със стандартите на IEC и спазва указанията на ICNIRP от 1998.

SAR стойността показва максималното количество електромагнитна радиация, на която човешкото тяло е изложено, когато мобилно устройство се държи на нивото на ханша. Максималната позволена SAR стойност за мобилни устройства в Европа е 2 W/кг за 10 грама човешка тъкан. Този стандарт се установява от CENELEC и следва указанията на ICNIRP от 1998 и стандартите на IEC.